Еньовден - денят на Св.Йоан кръстител се празнува на 24 юни. В народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата. Вярва се, че който види сутрин рано (23 юни през нощта) окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година.
Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година.
През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея, а в нея се къпят и всичките болести. Ако човек се окъпе с тях, те няма да му навредят. Затова за здраве всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата. Това е едно от обредните къпания през годината. В Западна България вярват в лечебната сила на еньовската роса. Магическата й сила се използва от магьосниците бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви. Бродниците-житомамници обират плодородието на чуждите ниви и го прехвърлят в своите. Обраната нива залинява, а другата - избуява. Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Ако бъде хваната, бродницата се прекарва гола през селото и бива подлагана на всеобщо обругаване.
За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор “мълчана вода” (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
За да има ефект билковото питие, болният трябва да вярва в целебната сила на билките и да се отнася с уважение към тях.
На Еньовден, подобно на НОВА ГОДИНА и на ГЕРГЬОВДЕН, се гадае за здраве, женитба и плодородие. Еньовденските гадания се извършват в обичая надпяване на пръстен (или китка), който наподобява ЛАДУВАНЕТО, а в Югоизточна България и в някои райони на Североизточна България гаданията се разгръщат в обичая ЕНЬОВА БУЛЯ.
Дните около Еньовден бележат средата на годината, когато слънцето достига зенита. От този ден започва упадъкът на слънчевата енергия и времето се “завърта на зима”. Вярва се, че на Еньовден слънцето трепти, “играе” и който го види в този момент, ще бъде здрав през цялата година. Затова в миналото стари и млади са посрещали слънчевия изгрев по високите места извън селището. Еньовден е най-дългият ден в годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата, ден за прозрения и равносметка.
В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Това е нощ на билярките, магьосниците и житомамниците, най-потайната и мистериозна нощ през годината. Тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва. Вярва се, че след Еньовден билките губят своята сила и не трябва да се берат. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Всъщност, и за нея има половин билка, която само определени биляри могат да намерят в потайната доба на еньовденската нощ. От набраните билки увиват венец, през който се провират всички, за да са здрави през годината. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и болестите по човека. Еньовденският венец се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце, е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън и еньовче, вратичка и комуника, иглика и маточина, се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач (1 юли).
Освен билярките, през тази нощ билки берат и момите. Знае се, че момината китка има голяма любовна сила. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, тя има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нея задължително присъстват моминските билки - божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец, а за да ги любят ергените, момите добавят още любиче, омайниче, лепка. Затова в народните песни се пее:
Ако змей залюби мома, или самодива - ерген, пак с билки го лекуват, но с отвара от билки-разделни. Затова народът вярва, че змеят може всичко да запали, но не и колата със сеното, защото в нея има билки всякакви.
В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван досега. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.
Човек е част от Вселената и като всичко в този свят е подвластен на космическите закони. Това време е връхна точка и за много човешки дейности - изминала е половин година, в която е вложен много труд и е изразходвана много енергия. Както Слънцето спира на този ден в небето, за да огледа Земята, така и човек трябва да спре своя бяг, да се огледа около себе си и най-вече в себе си, да си даде сметка какво добро и лошо е сторил през това време и по какъв път да продължи по-нататък. На този ден той е с половин година зад себе си и с половин година надежда пред себе си. На Еньовден, най-виталния ден през годината, да спрем надпреварата с времето, да откъснем стръкче росна билка, да се усмихнем на Слънцето и заредени с енергия да извървим пътя до края на годината.
Онлайн издание за красота и стил